Северна България е известна предимно с областите Плевен и Велико Търново, а село Лесичери е на територията на община Павликени. Един от притоците на Янтра тече през селото, става дума за река Росица. Но благодарение и на подходящите климатични условия, основни поминъци за населението се явяват овощните и зеленчукови насаждения. 20-те години на миналия век пак са свързани с развиване на градинарски занаяти, но предимно от мъжката част на местното население. Те работят масово по Румъния, а за Дунавската равнина климатът е много типичен и характерен. Може би първите по-сериозни доказателства за наличието на човешки живот са археологическите разкопки, свързани с епохата на Римската империя. По-късно при хълма при Кутра са намерени останки от храм, но не заради разкопки от археолози. Селскостопански дейности стават причина за намирането на храма, а по форма той наподобява ротонда или детелина. Един от римските градове е снабдяван от водопровод, минаващ директно през селото.
И днес част от този водопровод е запазен в землището на Лесичери, а на югоизток от населеното място се намира известният обелиск. Той е кръстен Марков камък от жителите, като това е колона от блокове от камък. Две колони с различна височина съществуват тук в началото на века, а въпросният обелиск по всяка вероятност е дело на Крали Марко. Тази хипотеза изказва известният пътешественик и изследовател Фелис Каниц, а две версии са разпространени сред археологическите специалисти. Едната гласи за пост, охраняващ водопровода, а другата е свързана с една от летните резиденции на император Траян. А че паралелно тук са съществували и постройки за живеене, това се потвърждава от много доказателства. На първо място глинени съдове, които се виждат ясно при по-задълбочена и трайна обработка на почвата. При заливането на площта с пшеница, изпъкват и някои специфични ниски растения. Те са нещо като очертание на сграда, за основа на която служат каменни късове. Според още една легенда тук е имало пещера и скрито в нея апетитно за приключеците съкровище. Но влезлите да го търсят така и не се връщат живи. Дълбоките направени от иманяри дълго време са намирани от жителите на селото.
Две са най-разпространените версии за името на село Лесичери, което официално съществува още от епохата на Второто българско царство. Лес или леска по време на царството доминира в района, така че е възможно именно от нея да произлиза наименованието на мястото. Другата хипотеза е свързана с името на първия заселник в селото, който се казва Леско. Макар и само една по-известна културна забележителност, тя придава достатъчно добър облик за туристите. Става дума за православен храм, кръстен на светеца Архангел Михаил. В годината на обесването на Апостола на свободата Васил Левски, лично ученици на прочутия майстор Колю Фичето издигат храма. Самобитният български стил е силно изразен при градежа на църквата, което е типично и за други обекти от тази част на страната. Точно поради името на църквата в деня на светеца, падащ се на осми ноември, се организира и провежда традиционен селски събор. Той е още и общоселски, на който идват много хора.
